Огнище

Памет за моята родова история

памет за родния край

   „..кът свиден и мил
   и за царските палати
   не бих те сменил“

Нашият роден край.. тук сме отраснали, играли сме си като деца. Първата земя, на която сме одрали коленете си е българската. Нашата родина...

Ние носим в младите си сърца спомена за родния дом, който Ботев нарече „бащино огнище“ и превърна тази метафора в символ на родината. Именно това бащино огнище пази спомени за дедите ни – за техните радости и тъги, поражения и победи. Ние носим паметта на нашите родове като част от историята на отечеството си. Искаме да увековечим паметта за тях. 

Споменът за моята родова история е ясна звезда в пътя пред нас, но споменът за моята родова история ще виси като непозната въпросителна в летния въздух на опустяващата родина. Защото ако ние не запазим своята родова история и не я продължим, нашите деца не ще знаят своето начало. А когато не знаеш  началото си, как ще продължиш, накъде ще продължиш..

Със създаването на нашите родови разкази, ние доказваме на себе си и на другите единността на родината, в чието сърце стои началото на всеки от нас. Ние като поета Далчев, искаме да кажем, че:

  „Не съм те никога избирал на земята.
  Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
  Аз те обичам не защото си богата,
  а само за това, че си родина моя.

 И българин съм не заради твойта слава
 и твойте подвизи и твойта бранна сила,
 а зарад туй, че съм безсилен да забравя
 за ослепелите бойци на Самуила.“