Природа

Всички сме ставали свидетели на „употребяването” на майката природа – изсичането  на горите, превръщането на нашия рай в пустиня. С последен вик на надежда организираме кампании за почистването на България, но оставаме тихи за младите, които си заминават. Изчезването на природата ни е изчезване на децата на България.

Затваряме очите си за красотите, които сами рушим, за да се „домогнем” до поредната лъскава сграда по крайбрежието. Природата беше достатъчно търпелива спрямо нас, но ние злоупотребихме прекалено. Сега, когато пием кафе на терасата, вместо да гледаме старите дървета, виждаме боклуците, които се разнасят от вятъра. Виждаме бездомните кучета, просяците, които често са много по-човечни от нас. 

Не бива да бъдем безразлични към разграбването на богатствата ни. Нека да съхраним и това, което ни е останало все още непокътнато от човешката ръка. Нека да се гордеем с природните чудеса, които са ни дадени, с парковете, с планините, с водопадите и пещерите, със забележителните животински видове, с всяко едно местенце, докоснато от ръката на природата.

Това е рубрика за плачещата ни природа.